с. Нейково, 1943 г., първоначално училище

с. Нейково, 1943 г., първоначално училище - стълбището

Снимка: архив в кметство с. Нейково
 

Вечерен здрач - П. Константинов, откъс

    „Три години беше учил Никола резбарство при тревненските и еленските майстори, но когато направи таваните на Капиновския манастир и ги видя майстор Узун-Деньо от Елена, старият резбар попипа с дългите си сухи пръсти пъпките на дървените цветя и житните класове и като се отдръпна, тихо каза:

    - Това не е занаят... Божие благословение е...

    От Елена Никола се върна в Медвен. Престоя зимата и напролет тръгна по селата – по Жеравна, по Котел, по Нейково. Майстореше таваните на къщите, перилата на чардаците и тежките врати на чорбаджийските порти. И отдето минеше, оставяше красотата на майсторството си и славата на името си. Хората гледаха бледия му, слаб образ, нежните му, като изваяни, ръце, взираха се в сините му, сякаш слезли от икона очи и се чудеха отгде идваше в тоя човек красотата, която оставяше по домовете им.“

- откъс из „Вечерен здрач“, Петър Константинов, 1988 г. 

От архива

Йордан Стефанов Радев, Радил Василев Радев, Радил Стефанов Радев
- внуци на Дели Ради / Ради Тодоров Мухтаров (1821-1876 г.)

 Снимка: личен архив

От архива...

Изграждане на каменната основа на паметника на Дели Ради

 Снимка: архив в кметство с. Нейково 

Вечерен здрач, откъс

     „Разбра, че е дошло време да се прибере в Балкана, да завъди стада, да купи земя. В Градец се ожени, стана кехая, дюлгери му вдигнаха дом, родиха се деца. Като минаха няколко спорни години, заведе децата си и на хаджилък. (...) И тъкмо тогава, когато беше най-богат и най-силен, когато се бяха родили всичките му деца и сложи своето име на първия си внук, когато къшлите му бяха пълни със стока, а къщата му със салтанат – се почувствува изведнъж сам.

    Тази самота му се стори страшна и бездънна като нощ. Косата му, прошарена само тук-таме, побеля бързо и очите му угаснаха. Само в едно лято Радул кехая остаря сякаш с няколко години. Хаджийката се стараеше всякак да му угоди, но това още повече го дразнеше. Тази жена, за която някога бе ходил три години поред до Нейково, за да тропа на чорбаджи Маноловата порта, сега му беше станала съвсем чужда. Чувствуваше се измамен от живота. И в тази измама най-голям дял имаха сякаш най-близките му хора.“ 

Откъс из „Вечерен здрач“, Петър Константинов, 1988 г. 

__________

- кехая - главен овчар; селски глашатай; човек, поставен да надзирава, да разпорежда, да заповядва.

- дюлгерин - зидар.

- хаджилък - Йерусалим и местата около него, където християните ходят на поклонение; отивам на хаджилък.
- салтанат - разкош, великолепие, тържественост.

- чорбаджия - през време на османското робство в България — едър собственик на имоти, който експлоатира малоимотната част от народа; богаташ.

Вечерен здрач - откъс

    „И сега дори, когато година вече не беше виждала очите на Кара Танаса, когато чуваше гласа му само насън и душата ѝ беше опепелена от месеци очакване, тя пак си спомняше за всичко това и сърцето ѝ се свиваше от болка и сладост. Спомняше си как го видя за последен път на пътеката от Градец за Медвен, как излезе от гората тъмен, страшен, как тя се втурна към него и как прихвана той ръцете ѝ. Очите му не я гледаха, а горяха.

    – Защо те нямаше? – попита го Лунка. – Къде беше?...

    – Остави – отвърна глухо той. – Стана голямо нещо... Ахмед Емин от Делимеше с татарите си посегна на момиче от Нейково и ние го извардихме в Нейковската кория. Сега ще трябва да се крия, но ти не се плаши... Ще ти се обаждам. Хабер ще ти пращам...

    И това беше всичко. Отначало ѝ пращаше хабер по негови хора, но после тия хора все по-рядко се появяваха и накрая съвсем престанаха да идват. Минаха седмици, месеци, години. До Медвен идваха слухове, хорски приказки се говореха, но никога от Кара Танас вест до Лунка не дойде.“ 

 

Откъс из „Вечерен здрач“, Петър Константинов, 1988 г.

Нейково - панорама

 

Снимка: Николай Димитров

От архива

 Снимка: архив в кметство с. Нейково

Вечерен здрач

     "Чак когато бяха замлъкнали и трети петли, дрезгавината на утрото прехвърли кирпичения зид на манастира, плъзна по варосаните стени на чардаците и някой затропа по вратите на одаите.
    Най-напред слязоха мечкарите. Събраха се с мечките си пред магерницата и дълго свириха с гъдулките, докато им дадоха от магерницата варено жито и арпа. После джамбазите и прекупчиите от Нейково изпиха по едно тежко кафе на чардака, впрегнаха каруците и се спуснаха по надолнището към полето, където бяха стадата и ги чакаха.
    Последни тръгнаха таксидарите от хилендарския метох, защото пътят им нямаше нито начало, нито край и ако някой бдеше над делата им, това беше небето."
_______
• магерница – манастирска готварница; магерна.
• джамбазин – в миналото - прекупвач, търговец на добитък; човек, който много се пазари.
• прекупчия – прекупвач - лице, което се занимава с прекупуване на някакви, най-често селскостопански стоки; прекупчик.

• таксидар – таксидиот - калугер, който пътува, за да събира помощи за някой манастир.

• метох – сграда в селище, принадлежаща на манастир, в която живеят монаси или монахини. 

Откъс из "Вечерен здрач", Петър Константинов, 1988 г. 

От архива

 Снимка: архив в кметство с. Нейково

От архива, Йордан Тодоров

 

Йордан Тодоров, 89 год.

Снимка: архив в кметство с. Нейково

Парун Стоянов

 

Парун Стоянов

Снимка: архив в кметство с. Нейково

Лястовиците кичат жици...

"Лястовиците кичат жици

и свиват се в голям кръг,

те сякаш нижат броеници

за дългия чакан южен път."

- "Есен", из "Росни капки", Наталия Георгиева

Снимка: Стефан Радев

Из архива...

 Снимка: Архив в кметство с. Нейково

Дъждовно лято

"И последните капки отминаха, дъждът отмина 

и на изток бълбука само далечен грозен тътен.

Над баирите светна дъга."

- "Дъждовно лято", Георги Божинов

Снимка: Стефан Радев, 07.06.2022 г. 

От архива, Марко Петьов

Марко Петьов 

Снимка: архив в кметство с. Нейково
 

От архива, Донка Радилова Радева

Донка Радилова Радева (1928-2013 г.),
секретар в кметство Нейково и правнучка на Дели Ради

Снимка: архив в кметство с. Нейково
 

На лов в Нейково

На лов в с. Нейково, 1952 г.

Снимка: архив в кметство с. Нейково
 

Нощуване в Стара река

НОЩУВАНЕ В СТАРА РЕКА

Стари дървени къщи

и нейковски гъдулки;

хорà, песни до късно,

след умората – сън.

И нощта ни прегръща,

а реката гръмоли.

И са едри звездите

над вършините вън.

 

И е тихо и росно.

И се диша свободно.

И след късните нощи

между явор и дъб

слиза изгрева мощен,

позлатява гората

и на върхът оголен

лиже облия гръб.

- Димитър Стефанов Гундов - български поет, преводач и общественик,

роден през 1906 г. в село Катунище, Котленско. 

Из архива...

 

Снимка: архив в кметство Нейково

Коситба в ДЗС - с. Нейково

I-ва механизирана коситба в ДЗС с. Нейково, 1960 г. 

Снимка: архив в кметство Нейково

Да има за деца и внуци...

 ДА ИМА ЗА ДЕЦА И ВНУЦИ...

Ей тъй, да ги има! Котленски килими на цветя и на фигури, одеяла от мека бяла вълна с по една цветна ивица от двете страни, черги и вълнени възглавници за сядане или за подредба на старите къщи. Тъкани, грижливо нагънати и натрупани едни върху други – от пода до тавана! Помежду им – изсъхнали стръкове пелин или босилек, или лавандула, или клонки орехова шума вместо нафталин. Най-отгоре покрити с лека преметка – слънце да не ги види, прах да не падне върху тях.
В не една къща в Жеравна и в Котел, в Медвен и в Нейково могат да се видят тези красиви тъкани. Толкова много, така различни и едностилни същевременно, навярно не могат да се видят в нито една етнографска сбирка или музей. Сякаш в ония ореховосенчести „гостни стаи“ е събран – от пода до тавана! – смисълът на многогодишния домашен труд на жените, всяка зима, от Никулден до Гергьовден...
Ей така, да ги има, за деца и за внуци!
Децата понякога ги намират демоде – не подхождали на секционната мебел и на гипсовите розети на таваните в градските апартаменти. Предпочитат мокета, фабричния килим, тип „персийски“. Пък и създателките на това традиционно българско народно изкуство вече не го предпочитат за работа. Трудно е. Седемнадесет квадратни дециметра на ден – толкова е нормата на килимарката, която тъче прочутите котленски килими. Ако е квалифицирана и сръчна, ще изтъче и месечната си норма – 3 и половина квадратни метра килим. Труд, който при това не е заплатен, както трябва. Но повечето жени остават под нормата – ръчното килимарство е трудна, монотонна и уморителна работа.

- откъс из списание "Отечество", неуточнен брой, 1987 г. 

Хърсовград

     Хърсулъ-градъ – между сс. Кипилово и Нейково.

Развалинитѣ се намиратъ на единъ почти недостѫпенъ врьхъ. По прѣдание това укрѣпление е

било прѣвзето нощѣ съ помощьта на кози, които имали на главата си запалени свѣщи.

(по данни на братя Шкорпил) 

Снимка: архив в кметство Нейково

Изглед към Нейково

Снимка: Туристи Ветерани Сините Камъни

 

Пейзажи

 Снимки: Николай Димитров

Стара къща в Нейково

 Снимка: Николай Димитров

В околностите на Нейково

Разбойна

Осеница

"Брусовете" край Овчарския кладенец

Снимки: Николай Димитров

 

Къщи в Нейково

 Снимки: Николай Димитров

Нейково отвисоко

 Нейково отвисоко 

Снимка: Dobromir Anguelov

Спомени за Нейково

    "Моят балю* не ходеше в Добруджа, гледаше си овцете, свинете в Нейково, но пак си беше бухалак. Той, ако не си поокутри косите и мустаците, да не му влязат в лъжицата, кога яде чорба, кой знае дали ще се сети за подстригване и бръснене, ами! А майка ми. . . Тя беше една свитичка, една плаха женица. Все по къра, все из кошарите или пък при пещите да меси, да пече хляб. Не запомних да ме сложи на коленете си, не запомних да ме погали. Кой знае дали е плакала, като ме изпрати на Котил**. От всички на село съм запомнил само дядо си Христо. Той все ме водеше по къра да ми бере ягодки, да ми дава шикалки за игра. Помня медените пръсти, които съм изсмуквал, помня печените на жарта големи охлюви през пролетните дни, с които ме гощаваше, помня как ме качваше на черешата да ям направо череши от клоните, какво друго? А, думите, с които ме изпрати.

    — Гледай това дете, Хараламе, като свое, то ми е най-милото! Ох, как ще карам без него, ще го видя ли пак?

   И не ме видя.

  През цялото време, докато скитам по света, все за него съм си мислил, само той ми е домилявал."

___________________

* балю - баща;

** Котил - Котел, по местен изговор.

Из "Кравай" от Стойко Тошкин, 1982 г. 

Старите къщи

    "Старите къщи, покрити с плочи, умират бързо, когато ги няма стопаните им. Умират от жал. Стига плочите да се разместят малко. Тогава дъждът влиза вътре и таванът прокапва. След някое време гледаш - издънил се целият таван и се срутил. Плетнята му се оголила като ребра на скелет. Там, дето паднал таванът - разпилени наоколо вехти хартии, парцали, разни непотребни неща, потрупани с купища пръст..."

    - "Кукувица кука", Георги Божинов

Снимки: Стефан Радев, 28.05.2022 г. 
 

Дъждовен ден от лятото

"Облакът глухо изръмжа, дъждът изведнъж се усили и затрака по шумата..."

- "Кукувица кука", Георги Божинов

 Снимка: Стефан Радев, 27.06.2022 г. 

Рисунки от Нейково

 Снимки: Стефан Радев 

Родна стряха...

    "Спрели сме се ние в керван-сарая, замръкнали сме, пътят е 40 часа и повече, ако не си на двадесет години, но ние нали бяхме млади, преграбяме, бързаме. В гърдите ми дъхти вече на онази родна стряха, която съм запомнил в Нейково, с окичените по нея царевични връзки, червени чушки и плетеници лук, дъхти ми на чемшир и здравец, на препечен кравай. Как няма да бързам. Всеки път, когато си отидех, прескачах и до Нейково да видя майка, армаган да ѝ занеса, да видя батювците си, внучетата им, да им занеса по някоя свирчица, по някоя гривничка на момиченцата, разни лакомства, които мога да намеря по дюкяните в котленската чаршия сред село или на Галата. Но най-много бързам да видя Радка, хубавата ми невяста, която ме чака с изгледани очи."

Из "Кравай", Стойко Тошкин, 1982 г. 

________________________________
кервансарай - голям хан за почивка, стануване на търговски кервани;

армаган - подарък, донесен или изпратен обикновено отдалече;

дюкян - помещение, предназначено за продаване на стоки или работилница на занаятчия;

чаршия - пазар, търговска улица или площад. 

Облаци

 

Снимки: Стефан Радев, 14.06.2022 г. 

Разболял ми се й млад Пенчо

РАЗБОЛЯЛ МИ СЕ Й МЛАД ПЕНЧО

Разболял ми се й млад Пенчо,
млад Пенчо, младо нейковче
във Шумен, във казармите...

тематика: войнишка;
функционална класификация: развлекателни;
битова функция: на моабет;
изпълнява: Велико Михов Иванов /Пранджев/ 1912;
фолклорна област: Североизточна България;
околия: Котел;
място на записа: Нейково;
година на записа: 1967;
записвач: Тодор Джиджев;
начин на записване: магнетофонна лента;
забележка: тем: разболял се от любов - либето му станало буля по време на служба. 

Сбор в Нейково, 14.06.2008 г.

Снимка: Валентин Иванов Стойков, https://mapio.net/

 

Димитров бачко думаше

ДИМИТРОВ БАЧКО ДУМАШЕ

Димитров бачко думаше:
- Димитре, миличък бачку,
какъв е твоят овчарлък,
какъв е твоят кехайлък
Дору бех самси кехая,
хората ма почитаха,
и ма за чиляк имаха,
пък сиги, айол, Димитре,
откак си заовчарувал,
откак си закехайувал,
пръсна ми, айол, мъката,
мъката и имането,
дето съм си го печалил.
Я стани, стани, Димитре,
та си кончето извади,
та го оследлай, обуздай,
Димитре ша та проводя
на чутно село Нейково,
парите да ни прибереш,
парите от сюреците.
Да идеш, дано не додеш,
най да ти доде хаберът,
калпакът да ти донесат,
кончето да ти доведат,
в ахъра да го уведат,
тогиз на бачка да кажат,
та да са бачко нарадва.
Че стана, стана Димитър,
че си кончето оседла,
оседла йоще обузда,
аче на Радка думаше:
- Радке-ле, моя пръвнино,
изнес ми, Радке, дятето,
дятето, мъжката рожба,
да му са бачко порадва,
че ша в Нейково да пода,
мили ма бачко проважда,
я дода веке, не дода.
Кат' ма проважда кълне ма:
да ида, дано не дода.
Радка му й дала дятето,
дятето, мъжката рожба,
че го в лицето целуна,
и са Димитър разплака,
аче на Радка думаше:
- Прощавай, Радке, отходям,
я дода веке, не дода.
Аче Димитър излезе,
страх го бе самси да поде,
у дядови си отиде,
у дядови си попови,
че на дяда си думаше:
- Дядо-ле, дядо попе-ле,
ха върви, дядо със мене,
мене ма бачко проважда
на чутно село Нейково.
Че стана Димитров дядо,
че си кончето оседла,
че със Димитра отиде.
Вървели до де вървели,
до дъбравата отишле;
Димитър дума дяду си:
- Дядо-льо, дядо попе-ле,
я слезни, дядо от конят,
по малко хляб да поядем,
по малко сънец да поспим.
Димитров дядо думаше:
- Димитре, миличък дяду,
тука са хлебец не яде,
тъзи й дъбрава лошава,
много е хора изяла.
Дору дядо му издума,
тънка са пушка изпусна,
Димитра в сърце удари.
Падна Димитър от конят,
аче високо извика:
- Олеле, сирак сиромах!
Бащина клетва стигнало,
бащина клетва, майчина!
Димитър дума дяду си:
- Дядо-льо, дяду попе-ле,
кончето да ми заведеш,
в ахъри да го уведеш,
тогиз на бачка да кажеш,
та да са бачко нарадва
за сина си за Димитра,
че го й клетвата стигнало.

Котел (СбНУ 2, 79).

 

Нейково отбеляза 146-годишнината от избухването на Априлското въстание

 

Снимки и още по темата: https://kotel.bg/novini-sabitiya/novina-08052022/

Марангозинът (С. Тошкин, "Кравай")

    „По онова време аз бях калфа на майстор Генчо, с него дойдох от Жеруна, та доведох и Харалама. В Жеруна довършихме една къща до Гергьовден, мислехме че ще ни опекат агне, ще ни изпратят както подобава, а те ни теглиха чертата, тъй да се каже, броиха ни алтъните по пазарлъка и... прав ви път! Ний от марангозкия* занаят не сме научени тъй, ние по време на работа ни капка вино в уста не слагаме, за ракия да не приказваме, не си угаждаме и в яденето – каквото бог дал, ако ни сварят бобец, лещица или брашняна каша, можем и с хляб и меродийка да поминем, но дойде ли свят ден, ще прощавате чорбаджи, ама и ний сме хора на този божи свят, и нас ний майка раждала, че ако на Гергьовден не си пооблажим душата, простете, кога ще се повеселим? Тий жеруняни са бетер и от габровци. Казват, че от десет габровци ставало един котлянин, ама не е точно тъй, жеруняни надминават и габровци, и панагюрци, че и котляни! Потърсихме ний от жерунянските овчери агне, но ни поискаха колкото за една крава. Та ме изпрати мене майстор Генчо на Нейково. „Чувал съм, кай, че нейковци са хора по-свестни! И огледай няма ли там някой мераклия с нова къща да му я докараме като тези тук. Доведи го да разгледа, да се пазарим!“

Из "Кравай", Стойко Тошкин, 1982 г. 
________________________________

* марангоз - дърворезбар, резбар; марангозин, марангозчия. 

Паднали за свободата на родината

По доброволна инициатива беше освежен надписът на паметната плоча на стената пред кметството. 

Снимка: Стефан Радев

Пред дъжда

"Но чу се тътен там, зад балкана -

над него облак тъмен застана."

- Елин Пелин

 Снимка: Стефан Радев, 25.04.2022 г. 

Прочу се Хаджи Димитър /Блажена гора зелена/

Прочу се Хаджи Димитър
(Из "Блажена гора зелена")

Прочу се Хаджи Димитър,

войвода над войводите,
турци аман викнаха

от този ми Хаджи Димитър
Пашата обява обяви:
- Който Хаджия излъже

при мене да го доведе,

беглика ще му отменя,

шиник жълтици ще го наградя.
Хаджидимитровата кумица,

тя при бея отиде и на бея думаше:
- Аз ще си Хаджия излъжа,

турци да го уловят,

при тебе да го доведат.
Забоде чесън на глава,

че си Хаджия потърси

и си Хаджия намери

с неговата вярна дружина

в едно доли дълбоко

под едно дърво високо

и на Хаджия думаше:
- Кръстнико, Хаджи Димитре,

мъжка си рожба имам,

да додеш да го кръстиш

на твойто име хубаво.
Като с Хаджия тръгнаха,

тя го в друг път поведе,

дето турци вардеха.

Хаджи Димитър войвода,

ясен бинокъл извади

и към горичка погледна,

и си турците видя,

и на кумичка думаше:
- Къде ме водиш при турци,

на турци да ме предаваш?
И й ръката отряза,

и на кумица думаше:
- Я си ръка на бея занеси

и си на бея кажи -

на тебе отрязах ръката,

а на него ще отрежа главата.
 
Нейково, Котленско (Архив ИМ-Сливен).

Пролет в Нейково (10.04.2022 г.)

 

Снимка: Стефан Радев, 10.04.2022 г.

От архива...

 

Иван Бойкин - Иван Стефанов Недковски (1894-1970)

Снимка: личен архив