 |
| I-ва механизирана коситба в ДЗС с. Нейково, 1960 г. |
Снимка: архив в кметство Нейково
Нейково
петък, 29 юли 2022 г.
вторник, 26 юли 2022 г.
Да има за деца и внуци...
ДА ИМА ЗА ДЕЦА И ВНУЦИ...
Ей тъй, да ги има! Котленски килими на цветя и на фигури, одеяла от мека бяла вълна с по една цветна ивица от двете страни, черги и вълнени възглавници за сядане или за подредба на старите къщи. Тъкани, грижливо нагънати и натрупани едни върху други – от пода до тавана! Помежду им – изсъхнали стръкове пелин или босилек, или лавандула, или клонки орехова шума вместо нафталин. Най-отгоре покрити с лека преметка – слънце да не ги види, прах да не падне върху тях.
В не една къща в Жеравна и в Котел, в Медвен и в Нейково могат да се видят тези красиви тъкани. Толкова много, така различни и едностилни същевременно, навярно не могат да се видят в нито една етнографска сбирка или музей. Сякаш в ония ореховосенчести „гостни стаи“ е събран – от пода до тавана! – смисълът на многогодишния домашен труд на жените, всяка зима, от Никулден до Гергьовден...
Ей така, да ги има, за деца и за внуци!
Децата понякога ги намират демоде – не подхождали на секционната мебел и на гипсовите розети на таваните в градските апартаменти. Предпочитат мокета, фабричния килим, тип „персийски“. Пък и създателките на това традиционно българско народно изкуство вече не го предпочитат за работа. Трудно е. Седемнадесет квадратни дециметра на ден – толкова е нормата на килимарката, която тъче прочутите котленски килими. Ако е квалифицирана и сръчна, ще изтъче и месечната си норма – 3 и половина квадратни метра килим. Труд, който при това не е заплатен, както трябва. Но повечето жени остават под нормата – ръчното килимарство е трудна, монотонна и уморителна работа.
- откъс из списание "Отечество", неуточнен брой, 1987 г.
събота, 23 юли 2022 г.
Хърсовград
Хърсулъ-градъ
– между сс. Кипилово и Нейково.
Развалинитѣ
се намиратъ на единъ почти недостѫпенъ врьхъ. По прѣдание това укрѣпление е
било прѣвзето нощѣ съ помощьта на кози, които имали на главата си запалени свѣщи.
(по данни на братя Шкорпил)
Снимка: архив в кметство Нейково
четвъртък, 14 юли 2022 г.
събота, 9 юли 2022 г.
Спомени за Нейково
"Моят балю* не ходеше в Добруджа,
гледаше си овцете, свинете в Нейково, но пак си беше бухалак. Той, ако не си поокутри
косите и мустаците, да не му влязат в лъжицата, кога яде чорба, кой знае дали
ще се сети за подстригване и бръснене, ами! А майка ми. . . Тя беше една
свитичка, една плаха женица. Все по къра, все из кошарите или пък при пещите да
меси, да пече хляб. Не запомних да ме сложи на коленете си, не запомних да ме
погали. Кой знае дали е плакала, като ме изпрати на Котил**. От всички на село
съм запомнил само дядо си Христо. Той все ме водеше по къра да ми бере ягодки,
да ми дава шикалки за игра. Помня медените пръсти, които съм изсмуквал, помня
печените на жарта големи охлюви през пролетните дни, с които ме гощаваше, помня
как ме качваше на черешата да ям направо череши от клоните, какво друго? А,
думите, с които ме изпрати.
—
Гледай това дете, Хараламе, като свое, то ми е най-милото! Ох, как ще карам без
него, ще го видя ли пак?
И
не ме видя.
През
цялото време, докато скитам по света, все за него съм си мислил, само той ми е
домилявал."
___________________
* балю - баща;
** Котил - Котел, по местен изговор.
Из "Кравай" от Стойко Тошкин, 1982 г.
вторник, 5 юли 2022 г.
Старите къщи
"Старите къщи, покрити с плочи, умират бързо, когато ги няма стопаните им. Умират от жал. Стига плочите да се разместят малко. Тогава дъждът влиза вътре и таванът прокапва. След някое време гледаш - издънил се целият таван и се срутил. Плетнята му се оголила като ребра на скелет. Там, дето паднал таванът - разпилени наоколо вехти хартии, парцали, разни непотребни неща, потрупани с купища пръст..."
- "Кукувица кука", Георги Божинов
Снимки: Стефан Радев, 28.05.2022 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)