"Или да изоставим широките пътища и от
Демир капия да се спуснем право надолу към долината на Луда Камчия, в
развалините на Раково и по-нататък – в Нейково. За да тръгнем сред съвършено
необичайните за този каменен край кирпичени и измазани къщи и да срещнем
обитателите им – неправдоподобно изглеждащите между катранено черните българи
на котленско – слаби, светлоруси, тънкокости, високи мъже и жени, с очи като
прозрачни сини небеса – далечните потомци на онези саксонски рудари, които след
разорението на Чипровското въстание са се приютили в Раково, а след разорението
на Раково от кърджалиите са потърсили приют в Сливен и в Нейковската махала".
Няма коментари:
Публикуване на коментар