Залюбили се, мамо, двамина млади (народна песен, Нейково)

Залюбили се, мамо, двамина млади

Залюбили се, мамо, двамина млади.

Те се любили, мамо, девет години.

Дошло е време, мамо, те да се вземат.

На момчето майка, мамо, върла ѝ душманка.

Тя не им дала, мамо, те да се вземат.

Мома умряла, мамо, в събота вечер.

Момче умряло, мамо, в неделя сутрин.

Те ги закопали, мамо, един до други.

На мома на гроба, мамо, топола израсла.

На момче на гроба, мамо, лоза израсла.

Расли-порасли, мамо, на върха се сплели.

Те да им докажат, мамо, че пак се любят.

 

Нейково, Сливенско; ФГ "Синчец"

 

                                ***

Двама се любили, мамо, двама се лъгали

Двама се любили, мамо, двама се лъгали,

цели три години и шест месеца. 

На момчето майка, мамо, върла душманка,

тя им не дала двама да се земат. 

Момче умира, мамо, момче умира,

момче умира събота вечер,

а мома умира, мамо, а мома умира,

а мома умира в неделя вечер. 

Погребани бяха, мамо, погребани бяха, 

погребани бяха един до други. 

Две сърца събраха, мамо, две сърца събрани,

две сърца събрани и неразделни. 

На момче на гроба, мамо, топола израсла,

а на момата лоза изниква. 

Че са си расли, мамо, на върха се сплели, 

за да им докажат, че и там се любят.

Борован, Врачанско; ЦГП

 

 

 

"Хорото", Димитър Гундов

ХОРОТО

 На самодейците от Сливенски окръг

                    Жълти чехли - троп, троп,
                    кован колан - тряс, тряс,
                    дълги поли - фъс, фъс -

                    хорото играе…

                                         Народна песен

То иде от незнайни времена,

без писмена - на ритъма обречено.

Когато се роди дете, орисници играят и гадаят.

То е хоро безпаметно и вихрено.

Във него се кове съдбата на човека.

Във него няма тъпани и гайди, а тишина,

усмивки, бесен свисък.

По-друго е хорото самодивско.

То тътне от природните стихии.

Бушува вятър, грее ярко слънце.

Преплитат се омраза и любов.

Във него има плясък на криле и има волност, блясък, красота.

Има хоро, на което

не играчите играят по свирнята,

а свирачите свирят по играта.

То е нейковско - на два теля.

И се играе на рогозка, под нисък,

одимен таван, по калцуни.

Аз най-обичам мъдрото:

- Доде си Паньо Пашата…

Шумят джамфези и атлази.

Потропват чехлите по калдъръма,

синеят котленски елечета,

пъстреят божигробските престилки,

блестят пендари, пафти, кехлибари.

Шуми кръвта, бунтува се сърцето.

Ой, ненагледно българско хоро!

Играно в тъмни, смутни времена:

- В Жеруна огън гореше, на Котел хоро играят…

Вековно, древно си като Балкана.

И като него гиздаво, разгънато и топло

като пазва кадифяна.

Ти, радост българска, изляна в ритъм,

ти, призив за любов и вечна младост!

Играят мойте сливенски земляци,

напред-назад, назад-напред пристъпват.

Люлее се хорото - красота.

Заловени сме всички,

стари, млади,

провикваме се:

- И-ху, и-ху-ху!

И гледа ни светът и ни се чуди.

Не сме замаяни, ни луди.

Заспалият от тежък сън се буди -

играеме най-мъдрото хоро!

 

Димитър Гундов (1906-1978) - български поет,

преводач и общественик, родом от село Катунище

"Кравай", Стойко Тошкин

    Да ти кажа аз на тебе КАК ПРЕБОРИХ СТРАХА. То беше още в Нейково. Бях дете, не бяха ме пратили още да уча в Котил. Балю беше купил печка. За първи път. Дотогава се греехме все на огнището или на мангал.Тя тази мода беше започнала от болерите. Донасяха те от Немско ли, от Влашко ли кой знае, едни такива излети от желязо печки, прави, кубелии отгоре, да им слагаш дървата изправени. После хвана и еснафлъка, ама де може еснафът да купува такива скъпи работи? Започнаха да ги правят от тенекия, започнаха да продават в чаршията по градищата такива печки-жабки, други пък попско почивало... Та ето стигнаха и до овчерите даже. Затъмняха огнищата, в стаите стана още по-топло, че и по-малко дърва се хабят – умно измислена работа, прогрес значи, ти какво мислиш, родил си се на печка, не знаеш какво е да караш люта зима на огнище, отде ще разбереш каква радост беше за нас тогава, като си купихме една жабичка? Само че в прозореца заигра едно огънче. Видял ли си ти, като мръкне, как от печката, от дупчицата и в прозореца играе едно огънче? Де можех аз тогава да разбера отде иде то? И майка ми ме плашеше с него: „На дяволчето огънчето, на дяволчето огънчето.“

    Една вечер бяха излезли всички от къщи, бяха отишли кой по добитък, кой по друга работа, бях останал сам, нали бях най-малък? Тази вечер майка беше изпрала и беше казала: „Ей, какво хубаво стана сега, като си изперем пешкиря, да го сложим на тръбата да съхне! И ютията да се стопли върху печката, че да огладя дрехите." Тогавашните ютии не бяха като сегашните – да им се слага жар вътре, те бяха направени от едно дебело желязо с дълга дръжка и ги заварявахме в огнището. То майка сложила това опашато желязо на печката, простряла пешкирите на тръбата, излязла. А аз гледам огънчето на дяволчето, хваща ме страх, толкова много ме хваща, че не разбрах как съм взел ютията, та в прозореца. Вън нещо изцърка, огънчето на дяволчето изчезна, но замириса на лошо, в стаята стана студено. Аз стоя до печката като герой. Дойдоха, видяха строшеното стъкло, изгорелите пешкири, нападали на парчета на земята. Що си изпатих тогава зарад този героизъм, що си изпати и майка за изгорелите пешкири!... Но има ли значение това, майка вече не слагаше да суши дрехи на тръбите, а аз... Аз се бях научил да преборвам страха си. Това е важното, като те хване страх, да намериш сили да го пребориш, да намериш сили да замахнеш, да удариш, да победиш. Не намериш ли сили, ти пукната пара не струваш. Ако не бях хвърлил ютията аз, щях да се гуша в къта, щях да рева с цяло гърло и така всяка вечер, когато се появи на дяволчето огънчето.

Откъс из „Кравай“, Стойко Тошкин

_________________

• Котил – по местен изговор

• балю – баща

• мангал – разлат съд за горене на въглища, жарник; преносима печка.

 

 

"Кехайова къща" - къща за гости, с.Нейково

 ☙ Кехайова къща ❧

    Къщата на Св. Стефан Стоянов Стефанов в с.Нейково, която той продава на сестра си, заради скъпото си лечение. Св. Стефан Стефанов е роден около 1860 г. в Нейково, където учителствува до 1891 г., когато е ръкоположен за свещеник. Той заболял и ходил на лечение в Цариград и Букурещ, но напразно и се наложило да продаде къщата си още в строеж на сестра си. Къщата е построена (завършена) през 1895 г. Умира сравнително млад и е погребан в източната страна на църквата, където до към 09.09.1944 г. е стоял неговия дълъг надгробен паметник. Сега тази къща е къща за гости „Кехайова къща“ за любителите на селския туризъм. 

 

    Цената за нощувка е 20 лв на човек, като капацитета на къщата е 5 стаи с общо 15 легла (тип нар). Къщата разполага с кухня, обща баня, тоалетна (мъжка и женска), столова с камина (тип баджа), цифрова телевизия, обширен двор и прекрасен изглед към селото. През студения период на годината отоплението се осъществява чрез радиатори. За контакти: Фотин Димитров, тел. 0887517031 (Туристическо дружество "Сините камъни").

 

Четири картини с български сюжети

    "Четири картини с български сюжети" се нарича творческият проект на художника Александър Титоренков, финансиран в Ковид кризата по програмата "Творчески инициативи'20" на Национален фонд "Култура".

    Александър Титоренков е с корени от сливенския край - роден в Котел и отраснал в село Нейково, откъдето е родът му по майчина линия. Въпреки че от много години живее и работи в София, никога не е прекъсвал връзката с родния си край. Проектът на Александър Титоренков е тясно свързан със Сливен и региона и по думите на художника - създаден с много любов и носталгия. Сайтът за общество и култура "Ирида Сливен" представя художника и неговия проект като любопитна новина, свързана с духа и културната идентичност на Сливенския край.

    За повече информация: https://iridasliven.com/2021/05/12/ХИПЕРРЕАЛИСТИЧНИ-КАРТИНИ-СЪС-СЮЖЕТИ/

 

 

Портрет на баба Мария от с. Нейково

Пейзажи с къщи от с. Жеравна

Агнета в нейковски двор

В покрайнините на Жеравна