В миналото хората в Нейково са били горяни - занимавали са се с дърводобив и обработка на дървен материал, като за тази цел е имало множество бичкиджийници. Друг основен поминък е земеделието, с което и днес се препитават хората. Отглеждат се картофи, овес, боб, царевица и др. Земите край Нейковска река са заети от малки лъки, които са изключително плодородни. Околността на селото е заета предимно от гори, ниви, ливади, пасища. В миналото е било застъпено скотовъдството. Отглеждали са се големи стада овце. Малко известен факт е, че е имало овчари, които са отглеждали стадата си в Добруджа. Там нейковските овчари, макар и малко, са имали къшли. Освен овце в Нейково, отглеждали са се още кози, крави, прасета, коне, магарета, кокошки, пуйки и др. Често срещано животно в Нейково е било биволът. Някои хора са имали и волове.
Броят на населението му през годините е различен - според преброяванията през 1934 година е имало 1580 души, а през 1946 г. - 1671 души. От 1946 г. до днес населението намалява (202 души към 2022 г.). В миналото е имало изселвания и заселвания. През Османското владичество населението му е било изцяло българско, като това се запазва и в по-ново време. Нейковци в околността се знаят като много добри хора - „Чувал съм, кай, че нейковци са хора по-свестни!" (цитат от "Кравай", Стойко Тошкин, 1982 г.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар