Околността на Нейково е заета предимно от гори, ниви, ливади и пасища. Поради това в миналото нейковци са се занимавали с дърводобив и обработка на дървен материал, като за тази цел е имало множество механични бичкиджийници по поречието на Нейковска река. Също така по поречието на реката е имало воденици (мелници), бари и тепавици.
Друг основен поминък е земеделието, с което и днес се препитават хората. В миналото е било застъпено скотовъдството. Отглеждали са се големи стада овце. Малко известен факт е, че е имало нейковски овчари, които са отглеждали стадата си в Добруджа. Там овчарите, макар и малко, са имали къшли. Така например в една нейковска песен се пее:
Мари Марийо, Марийке,рекох ти, пак ще ти река: (х2)Ако, Марийке, откажеш, (х2)аз ще забегна, Марийке, (х2)със мойто стадо голямо, (х2)в таз далечна Добруджа...
Често срещано животно в Нейково е било биволът. Някои хора са имали и волове.
***
През Османското владичество населението на Нейково е било изцяло българско, като това се запазва и в по-ново време.
Броят на населението в селото през годините е различен – според преброяванията през 1934 година е имало 1580 души, а през 1946 г. - 1671 души. След 1946 г. населението започва да намалява, като през 2022 г. в Нейково има 202 души.
Има данни, че в миналото е имало множество изселвания и заселвания. Така например 2/3 от населението се изселва в Бесарабия, но не след дълго време една част се завръща. Наследниците на хората, които останали в Бесарабия (днес в някои селища в Молдова и Украйна) и до днес носят фамилиите Нейковчен, Нейковски – като спомен за родното място, откъдето са дошли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар