Нейково и село Попово

За основаването на село Попово съществува и друга версия: То е образувано от неместен поп и от неместни българи. (...) Тук ще преведем устните разкази и някои писмени сведения. В тях се посочва името на попа-пришълец – Петър. Той дошъл от Нейково заедно с част от нейковци. Като аргумент се изтъква, че Поповият дол се казва още Нейковият дол, чешмата в него – Нейкова чешма, а кладенецът под Голямата могила – Нейковият кладенец. 

Лазар Атанасов Попов е съхранил в подробности родовото предание във връзка с поп Петър. (...) Някога живял поп Петър от Белоградчик. По неизвестни причини той отишъл в с. Нейково, Котленско. Но и оттам бил прогонен. Преместил се в с. Курталан (дн. с. Вълча поляна). После дошъл (през 1643 г.) в Попово и „направил селото“. Дворът му бил наречен „Поповият двор“, а долът – „Поповият дол“. В двора си поп Петър построил църквата. Тя била малка – от кирпич. Турците я изгорили, той пак я направил. В този двор е погребан. (...)

Д-р С. Табаков пише: „По предание, селото Попово било основано от поп, избягал тук от с. Нейково, къде Сливен, преди 160-200 години, преследван от преславския или търновския владика. Той се заселил тук заедно с по-голямата част от нейковци“.

Сведенията от с. Нейково подкрепят това твърдение. „Основателят се наричал дядо Нейко. На сегашното си място селото се намира отпреди 300-400 години. Преданието говори, че селото било основано няколко пъти, като жителите му са ходили в Бесарабия и след това се върнали отново. Населението е чисто българско“.

Станка Иванова Делирадева (род. през 1904 г.) е записала в тетрадката си: „Селото е от търновски пришълци. На някой си дядо Нейко дъщерята била взета в пашовия харем. Той се изселва със семейството си в Сливенския балкан и основава с. Нейково“. Но в личен разговор баба Станка казва: „село Нейково е основано от 4 семейства, дошли от Северозападна България след Чипровското въстание (1688 г.). Всички нейковци дошли от другаде. А „Попово е основано от нейковски поп, който дошъл в Нейково от Белоградчишко след въстанието“.

Стоян Христов Георгиев (род. през 1925 г. в с. Нейково, дългогодишен кмет, учител и директор): Нейково се разраснало, а земята му била недостатъчна. Затова част от нейковци заедно с попа отишли в Елховско, където основали Попово. Това става след Чипровското въстание. Старите хора казвали: „Попово е заселено от нейковски поп“.

В писмо до мене (5. I. 1993 г.) Стоян Христов казва: „Има предание, че дядо Нейко женел двете си дъщери за турския паша и за помощника му от В. Търново. Но в дн. местност „Божура“ станало сражение между рода на дядо Нейко и турците. Паднали много убити от двете страни – сред тях дядо Нейко и дъщерите му. Българите се преселили на най-високата част и основали дн. с. Нейково (Паметта на дядо Нейко била увековечена и чрез „Нейковата река“, „Нейковата къшла“, „Нейковата поляна“). Тук останал братът на дядо Нейко – Радан... Другият брат на дядо Нейко – поп Петър – бил потресен от кървавото събитие и проклел мястото на произшествието. С част от свои близки (от рода на дядо Нейко) напуснал този край и отишъл в Елховско – далеч от мястото на кръвопролитието. Заселил се в с. Вълча поляна, а после изградил ново селище – Попово“. 

Откъс из книгата „Село Попово – от най-стари времена

до наши дни“ от Мильо Петров