„Три години беше учил Никола резбарство при тревненските и еленските майстори, но когато направи таваните на Капиновския манастир и ги видя майстор Узун-Деньо от Елена, старият резбар попипа с дългите си сухи пръсти пъпките на дървените цветя и житните класове и като се отдръпна, тихо каза:
- Това не е занаят... Божие благословение е...
От Елена Никола се върна в Медвен. Престоя зимата и напролет тръгна по селата – по Жеравна, по Котел, по Нейково. Майстореше таваните на къщите, перилата на чардаците и тежките врати на чорбаджийските порти. И отдето минеше, оставяше красотата на майсторството си и славата на името си. Хората гледаха бледия му, слаб образ, нежните му, като изваяни, ръце, взираха се в сините му, сякаш слезли от икона очи и се чудеха отгде идваше в тоя човек красотата, която оставяше по домовете им.“
- откъс из „Вечерен здрач“, Петър Константинов, 1988 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар