Друго принудително изселване на местното население е станало след Руско-турската война от 1828-1829 г., когато се е подготвяло въстание на българите от Котленско, начало с доброволческия отряд на капитан Георги Мамарчев. След като се разбрало, че Русия и главнокомандуващият руските войски на Балканите – тогава генерал Дибич Задбалканский, са против българското въстание и за да не станат после жертва на турските репресии и зверства, хиляди българи от Сливен, Котел, Жеравна, Раково, Нейково и други селища в Котленския край били принудени да избягат и се преселят в Бесарабия (сега разделена от Молдова и Украйна) като руска област. Част от жителите на селата Жеравна, Раково и Нейково се заселили в село Кирсово – (рус. Кырсово) Хърсово – възможно на името на близкото до с. Нейково средновековно селище Хърсулград, сега влизащо в Комратския район на Република Молдова. Жеравненците, които дошли от България, наричали новото бесарабско село и Башкьой, както е било известно на турците. А заселниците от съседните на Жеравна села Раково и Нейково, както и в Кирсово си останали известни като „Раковчените“, „Нейковчените“, а днес потомците им, без да са роднини, носят (по десетки семейства!) като фамилни имена „Нейковчен“, „Нейковчена“, „Раковчен“, „Раковчена“ и пр. И нещо повече, в същото бесарабско село има хора с фамилия "Раковчени", които на основата на родови предания съобщават, че са от рода на Георги Раковски, макар че почти нищо или малко знаят за тази бележита личност и сегашната оценка за него като личност в българската история.*
__________________________________
* По сведения от лични срещи и разговори на автора с преселници българи в с. Кирсово, Комратски район, Молдова, през 1991-1995 г.
Откъс из "Родът на Георги Стойков Раковски: История на рода, на неговите дейци и на техните дела през последните три века", Петър Чолов, Българско генеаложко дружество "Родознание", София, 1996 г.
