ВЪЗРОЖДЕНСКИ КЪЩИ
Тия къщи в Жеравна и Медвен,
в Нейково, Градец и Ичера!
Откъдето и да ги погледна,
в стих не мога да ги побера.
Трудно е с очи да ги обгърна,
малко е сърцето ми за тях.
И насън съм искал да се върна
в тях, където раснах и живях.
Къщи, на които са се вяли
кървави хайдушки знамена,
къщите, които са горяли
в тъмни, кърджалийски времена.
Сечени в хайдушкия Балкан,
в Равно буче и Кадънкория,
в тях Инджето е разпъвал стан
и е плакал от любов Шибиля.
Тръгвали са в бой юнаци млади
с тънки пушки и зелен байрак.
Покрай тях е паднал Дели Ради,
тоя славен нейковски юнак.
Стари къщи от бащи и дядовци,
в тях бунтовен огън е подклаждан,
къщи, във които са се раждали
Сава Филаретовци -
Захари Стояновци…
Димитър Гундов
_______________________________________________
Димитър Гундов е роден на 26 ноември 1906 г. в сливенското село Катунище. От 1929 г. е член на БЗНС.
Завършва прогимназия в Градец, а след това първи прогимназиален клас в
Котел. През 1925 г. завършва търговска гимназия във Варна. След това
започва работа в банка в Стара Загора. Там започва печатането на
ученическото сп. „Ехо“. През 1927 г. се записва в Свободния университет (сега УНСС), но не успява да завърши поради липса на средства и започва работа в Шумен. Сътрудничи на „Вестник за жената“, „Обществена мисъл“, „Светлоструй“, „Литературен глас“,
„Българска мисъл“, „Гребец“. От 1937 г. е член на Съюза на българските
писатели. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на изданията „Пламъче“,
„Дружинка“, „Септемврийче“. От 1952 до 1967 г. е завеждащ литературния
фонд на Съюза на българските писатели. От 1968 до 1971 г. е секретар на
съюза, а от 1971 г. става негов заместник-председател. Членува на
Комитета за изкуство и култура и на Националния съвет на ОФ. Умира на 1 ноември 1978 г. в София. Негови стихове са преведени на
руски, украински, белоруски, италиански, унгарски, френски и други
езици. Той превежда от руски и немски езици.
