За историята на нейковци...

 Откъс из пост в блога bachym.blog.bg:

„– Откъде си баба? – ме пита една старица в Раково.

– От Ямбол. 

– Номерът ти – софийски!

– Познаваш номерата? – наистина ме учуди бабето.

– Крадат много, бе баба!

– От хубава бяла Ямбола  града, значи? Не съм ходила там, то далече! Но баща ми ми е разправял за Ямбол!

– Аз съм от Ко... от Нейково съм! Живея в Ямбол, но съм от Нейково!

– Че от кои си?

– Димитър Бъчваров беше дядо ми.

– От Бъчоварята, тъй кажи! Дядо ти беше хороводеца на селото – усмихва се бабока.

– Чувал съм, викам си на акъла, но внука му е с два леви крака! Е, брат ми е по танците, той го е наследил танцуването. Аз всичко останало!

– При някой ли отиваш? – пита на изпроводяк бабата.

– Никой не е останал там от роднините. Двайсет години не съм ходил в Нейково! А там пораснах. Там са минали първите ми седем години. Пада се „пристърни”, не е на път селото. Нейковци сме дошли от другаде и сме се заселили встрани от пътя. Различни сме от околните села. Може да се възстанови историята колкото и безнадеждно да изглежда. Има ли смисъл? Аз вече съм разказал на децата Историята на Нейково. Дошли от Чипровския край, след погрома на Въстанието 1688 г. Красиви хора с красиви души, със светли „нейковски” очи, като на баща им! Имало рижи сред тях  луничави, саксонци?! Е, това ми го казаха в Жеравна, не съм си го измислил аз!“

Коментар под пост в същия блог:

    „Хората от селото се отличавали от околните села. И като говор и като особеност на църквата. За нейковци околните казват само добри думи дори със завист, но с одобрение. Сплотени и задружни работливи без прелюбодеяния :) и крамоли. Там е осветено знамето на четата на Стоил Войвода през Априлското въстание. Има сведения пръснати с хората и из документи, че са дошли от Чипровци, когато разбиват Чипровското въстание. Още приказват хората, а и аз си спомням имаше рижави нейковци със саксонска кръв от рударите саксонци в Чипровци :)“

 

"Жеравна" от Атанас Славов

     "Или да изоставим широките пътища и от Демир капия да се спуснем право надолу към долината на Луда Камчия, в развалините на Раково и по-нататък – в Нейково. За да тръгнем сред съвършено необичайните за този каменен край кирпичени и измазани къщи и да срещнем обитателите им – неправдоподобно изглеждащите между катранено черните българи на котленско – слаби, светлоруси, тънкокости, високи мъже и жени, с очи като прозрачни сини небеса – далечните потомци на онези саксонски рудари, които след разорението на Чипровското въстание са се приютили в Раково, а след разорението на Раково от кърджалиите са потърсили приют в Сливен и в Нейковската махала".

Откъс из книгата "Жеравна" от Атанас Славов, изд. ОФ, София, 1965 г.

Нейково и село Попово

За основаването на село Попово съществува и друга версия: То е образувано от неместен поп и от неместни българи. (...) Тук ще преведем устните разкази и някои писмени сведения. В тях се посочва името на попа-пришълец – Петър. Той дошъл от Нейково заедно с част от нейковци. Като аргумент се изтъква, че Поповият дол се казва още Нейковият дол, чешмата в него – Нейкова чешма, а кладенецът под Голямата могила – Нейковият кладенец. 

Лазар Атанасов Попов е съхранил в подробности родовото предание във връзка с поп Петър. (...) Някога живял поп Петър от Белоградчик. По неизвестни причини той отишъл в с. Нейково, Котленско. Но и оттам бил прогонен. Преместил се в с. Курталан (дн. с. Вълча поляна). После дошъл (през 1643 г.) в Попово и „направил селото“. Дворът му бил наречен „Поповият двор“, а долът – „Поповият дол“. В двора си поп Петър построил църквата. Тя била малка – от кирпич. Турците я изгорили, той пак я направил. В този двор е погребан. (...)

Д-р С. Табаков пише: „По предание, селото Попово било основано от поп, избягал тук от с. Нейково, къде Сливен, преди 160-200 години, преследван от преславския или търновския владика. Той се заселил тук заедно с по-голямата част от нейковци“.

Сведенията от с. Нейково подкрепят това твърдение. „Основателят се наричал дядо Нейко. На сегашното си място селото се намира отпреди 300-400 години. Преданието говори, че селото било основано няколко пъти, като жителите му са ходили в Бесарабия и след това се върнали отново. Населението е чисто българско“.

Станка Иванова Делирадева (род. през 1904 г.) е записала в тетрадката си: „Селото е от търновски пришълци. На някой си дядо Нейко дъщерята била взета в пашовия харем. Той се изселва със семейството си в Сливенския балкан и основава с. Нейково“. Но в личен разговор баба Станка казва: „село Нейково е основано от 4 семейства, дошли от Северозападна България след Чипровското въстание (1688 г.). Всички нейковци дошли от другаде. А „Попово е основано от нейковски поп, който дошъл в Нейково от Белоградчишко след въстанието“.

Стоян Христов Георгиев (род. през 1925 г. в с. Нейково, дългогодишен кмет, учител и директор): Нейково се разраснало, а земята му била недостатъчна. Затова част от нейковци заедно с попа отишли в Елховско, където основали Попово. Това става след Чипровското въстание. Старите хора казвали: „Попово е заселено от нейковски поп“.

В писмо до мене (5. I. 1993 г.) Стоян Христов казва: „Има предание, че дядо Нейко женел двете си дъщери за турския паша и за помощника му от В. Търново. Но в дн. местност „Божура“ станало сражение между рода на дядо Нейко и турците. Паднали много убити от двете страни – сред тях дядо Нейко и дъщерите му. Българите се преселили на най-високата част и основали дн. с. Нейково (Паметта на дядо Нейко била увековечена и чрез „Нейковата река“, „Нейковата къшла“, „Нейковата поляна“). Тук останал братът на дядо Нейко – Радан... Другият брат на дядо Нейко – поп Петър – бил потресен от кървавото събитие и проклел мястото на произшествието. С част от свои близки (от рода на дядо Нейко) напуснал този край и отишъл в Елховско – далеч от мястото на кръвопролитието. Заселил се в с. Вълча поляна, а после изградил ново селище – Попово“. 

Откъс из книгата „Село Попово – от най-стари времена

до наши дни“ от Мильо Петров