Здравен участък

Сградата на селския здравен участък в Нейково (в строеж)

 Снимка: архив в кметство с. Нейково

Дъга в Нейково

 

Снимки: Николай Димитров, 11.03.2023 г.

Дъга

„Отведнъж зароси и пак блесна слънце. (...)

Скоро там се изви пълна писана дъга — чиста, ясна и близка.“

- „Земя“, Елин Пелин

 Снимка: Стефан Радев, 11.03.2023 г.

„За свободата“ - исторически роман, откъс

„ – Сядай, сядай, дяконе Левски! – задърпа го Рали. – Първо да те гостим...

– Нямам време, добри хора, днеска трябва да ида и в Нейково, оттам към Сливен... Не зная местата, хората не зная – ще има да се полутам...

– Че аз не мога ли да дойда с тебе?

Васил го погледна.

– А покрива? Кой ще го реди? 

Рали махна с ръка.

– Покрива ли? – рече той. – Ний нали ще се бийме сега – кой ти мисли за покрива. Женурята да си го покриват.

***

Не така го посрещнаха в Нейково. Братята Ружан и Слави го изслушаха начумерени.

– Панайот ли? Лесно му е на Панайота! Я да е на нашето място, че да види! Нас половината ни овце измряха тая пролет, стоката ни изгина, а той: дигайте се!

Още по-смутен, Васил поиска от Рали да го заведе у Стойко Зеленколю в близкото Раково. 

Раковецът изслуша думите му, помисли, помисли, па реши:

– Ако другите се дигнат, и аз ще се дигна. 

Рали тържествуваше. Но Васил остана мрачен. Несигурност и уговорка имаше в обещанието. Ако другите! А другите и не мислеха за освобождение или също чакаха пример...

Не се различаваше положението и в съседните две села. Наистина намериха се неколцина, но те пък щяха да го сторят само ако дойде Панайотовата чета.

– Зайци! – сърдеше се Рали. Слизаха от планината и в избикол приближаваха Сливен.“ 

Из „За свободата“, Стефан Дичев, 1964 г.