„По онова време аз бях калфа на майстор Генчо, с него дойдох от Жеруна, та доведох и Харалама. В Жеруна довършихме една къща до Гергьовден, мислехме че ще ни опекат агне, ще ни изпратят както подобава, а те ни теглиха чертата, тъй да се каже, броиха ни алтъните по пазарлъка и... прав ви път! Ний от марангозкия* занаят не сме научени тъй, ние по време на работа ни капка вино в уста не слагаме, за ракия да не приказваме, не си угаждаме и в яденето – каквото бог дал, ако ни сварят бобец, лещица или брашняна каша, можем и с хляб и меродийка да поминем, но дойде ли свят ден, ще прощавате чорбаджи, ама и ний сме хора на този божи свят, и нас ний майка раждала, че ако на Гергьовден не си пооблажим душата, простете, кога ще се повеселим? Тий жеруняни са бетер и от габровци. Казват, че от десет габровци ставало един котлянин, ама не е точно тъй, жеруняни надминават и габровци, и панагюрци, че и котляни! Потърсихме ний от жерунянските овчери агне, но ни поискаха колкото за една крава. Та ме изпрати мене майстор Генчо на Нейково. „Чувал съм, кай, че нейковци са хора по-свестни! И огледай няма ли там някой мераклия с нова къща да му я докараме като тези тук. Доведи го да разгледа, да се пазарим!“
________________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар