Из „Източна Стара планина – пътеводител“,
Георги Чорчопов и
Георги Данов, 1980
Жеравна
– Нейково (2 ч)
От
Жеравна за с. Нейково има шосе и пряк път, който сега е изоставен. Използува се
само от пешеходците. Тръгва се от центъра на Жеравна в югозападна посока.
Веднага след селото широкият коларски път с няколко извивки се спуска в
долината на р. Ориша. Пресича се реката и след няколко минути се излиза на
хубавите ливади в м. Мердевеня. Оттук се открива хубава панорама. На север се
издига хълмът Мавровец. Напред е плоското било на рида Голяма Дълга, а на юг
зад долината на Луда Камчия извисява снага Сливенска планина с в. Българка.
По-нататък
за ориентир служат стълбовете на далекопровода и телефонната линия. Пътеката
прави малко отклонение наляво, навлиза в гъста дъбова гора, пресича Песи дол и
скоро достига м. Бараковец. Това е романтична долинка с прекрасни ливади,
оградена от всички страни с дъбова гора. Тук тишината се нарушава само от
шумоленето на водата и от прелитането и песента на птиците. Мястото е много
удобно за почивка.
От
Бараковец започва изкачване. Старият път се вие през гъста дъбова гора по
стръмния склон и постепенно се превръща в пътека, която извежда на наклонени
ливади – някогашни орници, сред които тук-там стърчат вековни дъбове. Малко
след това пътеката става по-равна сред хубави ливади с открит хоризонт на юг и
се влива в широк селски път, който се спуска по склона край овощни градини
право в с. Нейково.
Нейково
се е сгушило в долинното разширение на Нейковска река. Селото има хубав площад,
малък парк, общински дом и училище. Нейково влиза в историята на борбите на
нашия народ за освобождение през Априлската епопея 1876 г. Рано сутринта на 7
май тук пристигнали от Кушбунар в Сливенския балкан Стоил войвода с четата си
заедно с щаба, главният апостол Иларион Драгостинов, военният ръководител
Георги Обретенов и знаменосецът на четата Стефан Серткостов. Посрещнати
най-радушно, въстаниците побили знамето на площада пред църквата.
Свободолюбивите балканджии бързи се отзовали на призива на войводата. Към
четата веднага се присъединили около 20 души, предимно младежи. Между тях бил и
56-годишният Ради Тодоров Мухтаров – Дели Ради. След тържественото полагане на
клетва в църквата въстаниците били изпратени от цялото село с радост и сълзи на
очи към Жеравна. На другия ден поради лошото време четата отново се насочила
към Нейково през Драганица, Голяма Дълга и Кадънкория. Нейният път обаче бил
вече известен на властта и тя изпратила по дирите на четата голяма потеря. Над
селото в м. Криволиците се завързало първото голямо сражение. Четата отбила
всички нападения на врага и се изтеглила невредима на запад. Малко по-късно при
второ сражение загинал военният ръководител Г. Обретенов. На 9 май загинал и
Дели Ради. Четата водила и трето сражение, при което паднали убити още няколко
души. При прохода Вратник било последното сражение, където четата била разбита.
Загинали Ил. Драгостинов и знаменосецът Ст. Серткостов.
В
селото е издигнат паметник на Ради Тодоров Мухтаров (Дели Ради), на който са
изписани имената на въстаниците.
Днес
китното селце Нейково има цех на текстилния комбинат „8 март“ (Сливен) и
дърводелски цех. Развива се овощарството и скотовъдството. Селото е свързано с
шосе през Раково със Сливен и през Катунище с Градец. През Жеравна и Градец има
редовна автобусна връзка с Котел.