Димитров бачко думаше

ДИМИТРОВ БАЧКО ДУМАШЕ

Димитров бачко думаше:
- Димитре, миличък бачку,
какъв е твоят овчарлък,
какъв е твоят кехайлък
Дору бех самси кехая,
хората ма почитаха,
и ма за чиляк имаха,
пък сиги, айол, Димитре,
откак си заовчарувал,
откак си закехайувал,
пръсна ми, айол, мъката,
мъката и имането,
дето съм си го печалил.
Я стани, стани, Димитре,
та си кончето извади,
та го оследлай, обуздай,
Димитре ша та проводя
на чутно село Нейково,
парите да ни прибереш,
парите от сюреците.
Да идеш, дано не додеш,
най да ти доде хаберът,
калпакът да ти донесат,
кончето да ти доведат,
в ахъра да го уведат,
тогиз на бачка да кажат,
та да са бачко нарадва.
Че стана, стана Димитър,
че си кончето оседла,
оседла йоще обузда,
аче на Радка думаше:
- Радке-ле, моя пръвнино,
изнес ми, Радке, дятето,
дятето, мъжката рожба,
да му са бачко порадва,
че ша в Нейково да пода,
мили ма бачко проважда,
я дода веке, не дода.
Кат' ма проважда кълне ма:
да ида, дано не дода.
Радка му й дала дятето,
дятето, мъжката рожба,
че го в лицето целуна,
и са Димитър разплака,
аче на Радка думаше:
- Прощавай, Радке, отходям,
я дода веке, не дода.
Аче Димитър излезе,
страх го бе самси да поде,
у дядови си отиде,
у дядови си попови,
че на дяда си думаше:
- Дядо-ле, дядо попе-ле,
ха върви, дядо със мене,
мене ма бачко проважда
на чутно село Нейково.
Че стана Димитров дядо,
че си кончето оседла,
че със Димитра отиде.
Вървели до де вървели,
до дъбравата отишле;
Димитър дума дяду си:
- Дядо-льо, дядо попе-ле,
я слезни, дядо от конят,
по малко хляб да поядем,
по малко сънец да поспим.
Димитров дядо думаше:
- Димитре, миличък дяду,
тука са хлебец не яде,
тъзи й дъбрава лошава,
много е хора изяла.
Дору дядо му издума,
тънка са пушка изпусна,
Димитра в сърце удари.
Падна Димитър от конят,
аче високо извика:
- Олеле, сирак сиромах!
Бащина клетва стигнало,
бащина клетва, майчина!
Димитър дума дяду си:
- Дядо-льо, дяду попе-ле,
кончето да ми заведеш,
в ахъри да го уведеш,
тогиз на бачка да кажеш,
та да са бачко нарадва
за сина си за Димитра,
че го й клетвата стигнало.

Котел (СбНУ 2, 79).

 

Нейково отбеляза 146-годишнината от избухването на Априлското въстание

 

Снимки и още по темата: https://kotel.bg/novini-sabitiya/novina-08052022/

Марангозинът (С. Тошкин, "Кравай")

    „По онова време аз бях калфа на майстор Генчо, с него дойдох от Жеруна, та доведох и Харалама. В Жеруна довършихме една къща до Гергьовден, мислехме че ще ни опекат агне, ще ни изпратят както подобава, а те ни теглиха чертата, тъй да се каже, броиха ни алтъните по пазарлъка и... прав ви път! Ний от марангозкия* занаят не сме научени тъй, ние по време на работа ни капка вино в уста не слагаме, за ракия да не приказваме, не си угаждаме и в яденето – каквото бог дал, ако ни сварят бобец, лещица или брашняна каша, можем и с хляб и меродийка да поминем, но дойде ли свят ден, ще прощавате чорбаджи, ама и ний сме хора на този божи свят, и нас ний майка раждала, че ако на Гергьовден не си пооблажим душата, простете, кога ще се повеселим? Тий жеруняни са бетер и от габровци. Казват, че от десет габровци ставало един котлянин, ама не е точно тъй, жеруняни надминават и габровци, и панагюрци, че и котляни! Потърсихме ний от жерунянските овчери агне, но ни поискаха колкото за една крава. Та ме изпрати мене майстор Генчо на Нейково. „Чувал съм, кай, че нейковци са хора по-свестни! И огледай няма ли там някой мераклия с нова къща да му я докараме като тези тук. Доведи го да разгледа, да се пазарим!“

Из "Кравай", Стойко Тошкин, 1982 г. 
________________________________

* марангоз - дърворезбар, резбар; марангозин, марангозчия. 

Паднали за свободата на родината

По доброволна инициатива беше освежен надписът на паметната плоча на стената пред кметството. 

Снимка: Стефан Радев

Пред дъжда

"Но чу се тътен там, зад балкана -

над него облак тъмен застана."

- Елин Пелин

 Снимка: Стефан Радев, 25.04.2022 г. 

Прочу се Хаджи Димитър /Блажена гора зелена/

Прочу се Хаджи Димитър
(Из "Блажена гора зелена")

Прочу се Хаджи Димитър,

войвода над войводите,
турци аман викнаха

от този ми Хаджи Димитър
Пашата обява обяви:
- Който Хаджия излъже

при мене да го доведе,

беглика ще му отменя,

шиник жълтици ще го наградя.
Хаджидимитровата кумица,

тя при бея отиде и на бея думаше:
- Аз ще си Хаджия излъжа,

турци да го уловят,

при тебе да го доведат.
Забоде чесън на глава,

че си Хаджия потърси

и си Хаджия намери

с неговата вярна дружина

в едно доли дълбоко

под едно дърво високо

и на Хаджия думаше:
- Кръстнико, Хаджи Димитре,

мъжка си рожба имам,

да додеш да го кръстиш

на твойто име хубаво.
Като с Хаджия тръгнаха,

тя го в друг път поведе,

дето турци вардеха.

Хаджи Димитър войвода,

ясен бинокъл извади

и към горичка погледна,

и си турците видя,

и на кумичка думаше:
- Къде ме водиш при турци,

на турци да ме предаваш?
И й ръката отряза,

и на кумица думаше:
- Я си ръка на бея занеси

и си на бея кажи -

на тебе отрязах ръката,

а на него ще отрежа главата.
 
Нейково, Котленско (Архив ИМ-Сливен).

Пролет в Нейково (10.04.2022 г.)

 

Снимка: Стефан Радев, 10.04.2022 г.

От архива...

 

Иван Бойкин - Иван Стефанов Недковски (1894-1970)

Снимка: личен архив

Седянка се кладеше (седенкарска песен)

Седянка се кладеше

Сидянка се кладеше,

сидянка се кладеше,

сидянка се кладеше,

мама на мен думаши: /2/

- Слагай да вичеряме,

слагай да вичеряме,

слагай да вичеряме,

постилай да лягаме... /2/

тематика: любовна;

функционална класификация: трудови (в къщи);

битова функция: на седянка;

изпълнява: Иванка Христова Стефанова, 1931 г. /род Рубето/;

фолклорна област: Североизточна България;

околия: Котел;

място на записа: Нейково;

година на записа: 1967;

записвач: Тодор Джиджев;

начин на записване: магнетофонна лента;

теренни бележки: на вънкашна седянка на дъски - 

в средата ще изкопаем копка и ще накладем огъня.

 

Из Нейково

16 март 2013 г. 

 Снимки: Николай Димитров