Нейково

понеделник, 6 декември 2021 г.

Мома, преоблечена като булка, измамва ерген (хороводна песен)

Мома, преоблечена като булка, измамва ерген
Канил се Кольо на Рада, канил се да я отвлече. 
Де зачу туй чудо Рада, сама си було изтъка,  
сама се Рада прибули, за студна вода отиде на Кольовото кладенче. 
Кольо на Рада думаше: 
- Радо ле, любе, Радо ле, кога ти беше сватбата, - 
не чухме гайди да свирят, не чухме зълви да пеят?! 
Рада на Кольо думаше: 
- Кольо ле, любе, Кольо ле, майка ми беше болнава.
Не даде гайди да свирят, не даде зълви да пеят.

Нейково, Котленско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).

Източник: liternet.bg

понеделник, 29 ноември 2021 г.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Дунав (трапезна песен)


Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Дунав

Янка през гора вървеше с крушево листо свиреше,
листчето свири, говори:
 - Бате ле, Хаджи Димитре, где ли си, накъде ли си,
из тази гора зелена, из тази Стара планина?
През Дунава глас са зачуло, Хаджи Димитър от
Сливен и Стефан Караджа от Тулча:
- Тука сме, Янке, тука сме със сто и двайсет млади юнаци
от турци ще ви отървем.

Нейково, Котленско; трапезна (Архив ИМ-Сливен).

Източник: liternet.bg 

Илюстрация: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=gallery;sa=view;id=844

Eргенлък - пашалък, моминство - везирство (сватбена песен)

 Eргенлък - пашалък, моминство - везирство

- Барем съм ерген, мамо, ходил, походил, моми полюбил,
бели, червени нейковки, тънки, високи сливненки,
къси, дебели ямболки, с две престилки еленченки.
Ергенство било везирство, везирство, мамо, пашовство.
Да знае ерген, мамо, ма, да знае, да се не жени.
Доде е ерген при майка, при майка, още при баща,
накривил калпак над ухо.
Като се ерген ожени, нахлупи калпак на уши.
Да знае мома, да знае, да знае да се не жени,
моминство било везирство.
Доде е мома при майка, при майка мома, при баща,
тя бива бяла, червена.
Кога са мома ожени, тя става жълта, бледава.
Мъжки я кахър наема, дребни я деца наемат.
Моминство било везирство.
Ергенство било пашовство.
 
Нейково, Котленско; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ).
 
Източник: liternet.bg

Нейково из "Източна Стара планина - пътеводител"

 Из „Източна Стара планина – пътеводител“,

Георги Чорчопов и Георги Данов, 1980

Жеравна – Нейково (2 ч)

    От Жеравна за с. Нейково има шосе и пряк път, който сега е изоставен. Използува се само от пешеходците. Тръгва се от центъра на Жеравна в югозападна посока. Веднага след селото широкият коларски път с няколко извивки се спуска в долината на р. Ориша. Пресича се реката и след няколко минути се излиза на хубавите ливади в м. Мердевеня. Оттук се открива хубава панорама. На север се издига хълмът Мавровец. Напред е плоското било на рида Голяма Дълга, а на юг зад долината на Луда Камчия извисява снага Сливенска планина с в. Българка. 
    По-нататък за ориентир служат стълбовете на далекопровода и телефонната линия. Пътеката прави малко отклонение наляво, навлиза в гъста дъбова гора, пресича Песи дол и скоро достига м. Бараковец. Това е романтична долинка с прекрасни ливади, оградена от всички страни с дъбова гора. Тук тишината се нарушава само от шумоленето на водата и от прелитането и песента на птиците. Мястото е много удобно за почивка.
От Бараковец започва изкачване. Старият път се вие през гъста дъбова гора по стръмния склон и постепенно се превръща в пътека, която извежда на наклонени ливади – някогашни орници, сред които тук-там стърчат вековни дъбове. Малко след това пътеката става по-равна сред хубави ливади с открит хоризонт на юг и се влива в широк селски път, който се спуска по склона край овощни градини право в с. Нейково.
Нейково се е сгушило в долинното разширение на Нейковска река. Селото има хубав площад, малък парк, общински дом и училище. Нейково влиза в историята на борбите на нашия народ за освобождение през Априлската епопея 1876 г. Рано сутринта на 7 май тук пристигнали от Кушбунар в Сливенския балкан Стоил войвода с четата си заедно с щаба, главният апостол Иларион Драгостинов, военният ръководител Георги Обретенов и знаменосецът на четата Стефан Серткостов. Посрещнати най-радушно, въстаниците побили знамето на площада пред църквата. Свободолюбивите балканджии бързи се отзовали на призива на войводата. Към четата веднага се присъединили около 20 души, предимно младежи. Между тях бил и 56-годишният Ради Тодоров Мухтаров – Дели Ради. След тържественото полагане на клетва в църквата въстаниците били изпратени от цялото село с радост и сълзи на очи към Жеравна. На другия ден поради лошото време четата отново се насочила към Нейково през Драганица, Голяма Дълга и Кадънкория. Нейният път обаче бил вече известен на властта и тя изпратила по дирите на четата голяма потеря. Над селото в м. Криволиците се завързало първото голямо сражение. Четата отбила всички нападения на врага и се изтеглила невредима на запад. Малко по-късно при второ сражение загинал военният ръководител Г. Обретенов. На 9 май загинал и Дели Ради. Четата водила и трето сражение, при което паднали убити още няколко души. При прохода Вратник било последното сражение, където четата била разбита. Загинали Ил. Драгостинов и знаменосецът Ст. Серткостов.
В селото е издигнат паметник на Ради Тодоров Мухтаров (Дели Ради), на който са изписани имената на въстаниците.
Днес китното селце Нейково има цех на текстилния комбинат „8 март“ (Сливен) и дърводелски цех. Развива се овощарството и скотовъдството. Селото е свързано с шосе през Раково със Сливен и през Катунище с Градец. През Жеравна и Градец има редовна автобусна връзка с Котел.


 

четвъртък, 25 ноември 2021 г.

Снаха спасява свекъра си от разбойници (седенкарска песен)

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Тодорка, всяка ми вечер, през вечер,
късно за вода да ходи, на Чакърови кладенци.
Там си Тодорка завари Чакъра, млада войвода.
Чакър Тодорке думаше:
- Тодорке, любе Тодорке, нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш, без да се, любе,
излъжеш кой е в селото чорбаджия?
Че кой ви държи парите, сметките и кесията?
Тодорка дума Чакъру:
- Чакъре, любе Чакъре, като ме питаш, да кажа,
без да те, любе, излъжа.
Баща ми селски чорбаджия, че той ни държи парите,
сметките и кесията.
Чакър Тодорке думаше:
- Тодорке, любе Тодорке, таз вечер у вас ще дойда,
у вас на гости, любе ле. Чакай, любе, до късно!
 
Нейково, Котленско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
 
Източник: liternet.bg

неделя, 17 октомври 2021 г.

Залюбили се, мамо, двамина млади (народна песен, Нейково)

Залюбили се, мамо, двамина млади

Залюбили се, мамо, двамина млади.
Те се любили, мамо, девет години.
Дошло е време, мамо, те да се вземат.
На момчето майка, мамо, върла ѝ душманка.
Тя не им дала, мамо, те да се вземат.
Мома умряла, мамо, в събота вечер.
Момче умряло, мамо, в неделя сутрин.
Те ги закопали, мамо, един до други.
На мома на гроба, мамо, топола израсла.
На момче на гроба, мамо, лоза израсла.
Расли-порасли, мамо, на върха се сплели.
Те да им докажат, мамо, че пак се любят.
 
Нейково, Сливенско; ФГ "Синчец"
 
                                ***

Двама се любили, мамо, двама се лъгали

Двама се любили, мамо, двама се лъгали,

цели три години и шест месеца. 
На момчето майка, мамо, върла душманка,
тя им не дала двама да се земат. 
Момче умира, мамо, момче умира,
момче умира събота вечер,
а мома умира, мамо, а мома умира,
а мома умира в неделя вечер. 
Погребани бяха, мамо, погребани бяха, 
погребани бяха един до други. 
Две сърца събраха, мамо, две сърца събрани,
две сърца събрани и неразделни. 
На момче на гроба, мамо, топола израсла,
а на момата лоза изниква. 
Че са си расли, мамо, на върха се сплели, 
за да им докажат, че и там се любят.

Борован, Врачанско; ЦГП

 
 
 

"Хорото", Димитър Гундов

ХОРОТО

 На самодейците от Сливенски окръг

                    Жълти чехли - троп, троп,
                    кован колан - тряс, тряс,
                    дълги поли - фъс, фъс -
                    хорото играе…

                                         Народна песен

То иде от незнайни времена,
без писмена - на ритъма обречено.
Когато се роди дете, орисници играят и гадаят.
То е хоро безпаметно и вихрено.
Във него се кове съдбата на човека.
Във него няма тъпани и гайди, а тишина,
усмивки, бесен свисък.
По-друго е хорото самодивско.
То тътне от природните стихии.
Бушува вятър, грее ярко слънце.
Преплитат се омраза и любов.
Във него има плясък на криле и има волност, блясък, красота.

Има хоро, на което
не играчите играят по свирнята,
а свирачите свирят по играта.
То е нейковско - на два теля.
И се играе на рогозка, под нисък,
одимен таван, по калцуни.

Аз най-обичам мъдрото:
- Доде си Паньо Пашата…
Шумят джамфези и атлази.
Потропват чехлите по калдъръма,
синеят котленски елечета,
пъстреят божигробските престилки,
блестят пендари, пафти, кехлибари.
Шуми кръвта, бунтува се сърцето.

Ой, ненагледно българско хоро!
Играно в тъмни, смутни времена:
- В Жеруна огън гореше, на Котел хоро играят…
Вековно, древно си като Балкана.
И като него гиздаво, разгънато и топло
като пазва кадифяна.

Ти, радост българска, изляна в ритъм,
ти, призив за любов и вечна младост!

Играят мойте сливенски земляци,
напред-назад, назад-напред пристъпват.
Люлее се хорото - красота.
Заловени сме всички,
стари, млади,
провикваме се:

- И-ху, и-ху-ху!
И гледа ни светът и ни се чуди.
Не сме замаяни, ни луди.
Заспалият от тежък сън се буди -
играеме най-мъдрото хоро!
 
Димитър Гундов (1906-1978) - български поет,
преводач и общественик, родом от село Катунище

"Кравай", Стойко Тошкин

    Да ти кажа аз на тебе КАК ПРЕБОРИХ СТРАХА. То беше още в Нейково. Бях дете, не бяха ме пратили още да уча в Котил. Балю беше купил печка. За първи път. Дотогава се греехме все на огнището или на мангал.Тя тази мода беше започнала от болерите. Донасяха те от Немско ли, от Влашко ли кой знае, едни такива излети от желязо печки, прави, кубелии отгоре, да им слагаш дървата изправени. После хвана и еснафлъка, ама де може еснафът да купува такива скъпи работи? Започнаха да ги правят от тенекия, започнаха да продават в чаршията по градищата такива печки-жабки, други пък попско почивало... Та ето стигнаха и до овчерите даже. Затъмняха огнищата, в стаите стана още по-топло, че и по-малко дърва се хабят – умно измислена работа, прогрес значи, ти какво мислиш, родил си се на печка, не знаеш какво е да караш люта зима на огнище, отде ще разбереш каква радост беше за нас тогава, като си купихме една жабичка? Само че в прозореца заигра едно огънче. Видял ли си ти, като мръкне, как от печката, от дупчицата и в прозореца играе едно огънче? Де можех аз тогава да разбера отде иде то? И майка ми ме плашеше с него: „На дяволчето огънчето, на дяволчето огънчето.“
    Една вечер бяха излезли всички от къщи, бяха отишли кой по добитък, кой по друга работа, бях останал сам, нали бях най-малък? Тази вечер майка беше изпрала и беше казала: „Ей, какво хубаво стана сега, като си изперем пешкиря, да го сложим на тръбата да съхне! И ютията да се стопли върху печката, че да огладя дрехите." Тогавашните ютии не бяха като сегашните – да им се слага жар вътре, те бяха направени от едно дебело желязо с дълга дръжка и ги заварявахме в огнището. То майка сложила това опашато желязо на печката, простряла пешкирите на тръбата, излязла. А аз гледам огънчето на дяволчето, хваща ме страх, толкова много ме хваща, че не разбрах как съм взел ютията, та в прозореца. Вън нещо изцърка, огънчето на дяволчето изчезна, но замириса на лошо, в стаята стана студено. Аз стоя до печката като герой. Дойдоха, видяха строшеното стъкло, изгорелите пешкири, нападали на парчета на земята. Що си изпатих тогава зарад този героизъм, що си изпати и майка за изгорелите пешкири!... Но има ли значение това, майка вече не слагаше да суши дрехи на тръбите, а аз... Аз се бях научил да преборвам страха си. Това е важното, като те хване страх, да намериш сили да го пребориш, да намериш сили да замахнеш, да удариш, да победиш. Не намериш ли сили, ти пукната пара не струваш. Ако не бях хвърлил ютията аз, щях да се гуша в къта, щях да рева с цяло гърло и така всяка вечер, когато се появи на дяволчето огънчето.

Откъс из „Кравай“, Стойко Тошкин
_________________
• Котил – по местен изговор
• балю – баща
• мангал – разлат съд за горене на въглища, жарник; преносима печка.
 

 

Кехайова къща

 ☙ Кехайова къща ❧

    Къщата на Св. Стефан Стоянов Стефанов в с.Нейково, която той продава на сестра си, заради скъпото си лечение. Св. Стефан Стефанов е роден около 1860 г. в Нейково, където учителствува до 1891 г., когато е ръкоположен за свещеник. Той заболял и ходил на лечение в Цариград и Букурещ, но напразно и се наложило да продаде къщата си още в строеж на сестра си. Къщата е построена (завършена) през 1895 г. Умира сравнително млад и е погребан в източната страна на църквата, където до към 09.09.1944 г. е стоял неговия дълъг надгробен паметник.
    По време на кметуването на Стоян Георгиев къщата е преустроена за туристическа спалня за туристите, посещаващи селото. След това къщата запазва функцията си като къща за гости за любителите на селския туризъм.
  




















Четири картини с български сюжети

    "Четири картини с български сюжети" се нарича творческият проект на художника Александър Титоренков, финансиран в Ковид кризата по програмата "Творчески инициативи'20" на Национален фонд "Култура".
    Александър Титоренков е с корени от сливенския край - роден в Котел и отраснал в село Нейково, откъдето е родът му по майчина линия. Въпреки че от много години живее и работи в София, никога не е прекъсвал връзката с родния си край. Проектът на Александър Титоренков е тясно свързан със Сливен и региона и по думите на художника - създаден с много любов и носталгия. Сайтът за общество и култура "Ирида Сливен" представя художника и неговия проект като любопитна новина, свързана с духа и културната идентичност на Сливенския край.

 
 
Портрет на баба Мария от с. Нейково
Пейзажи с къщи от с. Жеравна
Агнета в нейковски двор
В покрайнините на Жеравна