Нейково из "Източна Стара планина - пътеводител"

 Из „Източна Стара планина – пътеводител“,

Георги Чорчопов и Георги Данов, 1980

Жеравна – Нейково (2 ч)

    От Жеравна за с. Нейково има шосе и пряк път, който сега е изоставен. Използува се само от пешеходците. Тръгва се от центъра на Жеравна в югозападна посока. Веднага след селото широкият коларски път с няколко извивки се спуска в долината на р. Ориша. Пресича се реката и след няколко минути се излиза на хубавите ливади в м. Мердевеня. Оттук се открива хубава панорама. На север се издига хълмът Мавровец. Напред е плоското било на рида Голяма Дълга, а на юг зад долината на Луда Камчия извисява снага Сливенска планина с в. Българка. 

    По-нататък за ориентир служат стълбовете на далекопровода и телефонната линия. Пътеката прави малко отклонение наляво, навлиза в гъста дъбова гора, пресича Песи дол и скоро достига м. Бараковец. Това е романтична долинка с прекрасни ливади, оградена от всички страни с дъбова гора. Тук тишината се нарушава само от шумоленето на водата и от прелитането и песента на птиците. Мястото е много удобно за почивка.

От Бараковец започва изкачване. Старият път се вие през гъста дъбова гора по стръмния склон и постепенно се превръща в пътека, която извежда на наклонени ливади – някогашни орници, сред които тук-там стърчат вековни дъбове. Малко след това пътеката става по-равна сред хубави ливади с открит хоризонт на юг и се влива в широк селски път, който се спуска по склона край овощни градини право в с. Нейково.

Нейково се е сгушило в долинното разширение на Нейковска река. Селото има хубав площад, малък парк, общински дом и училище. Нейково влиза в историята на борбите на нашия народ за освобождение през Априлската епопея 1876 г. Рано сутринта на 7 май тук пристигнали от Кушбунар в Сливенския балкан Стоил войвода с четата си заедно с щаба, главният апостол Иларион Драгостинов, военният ръководител Георги Обретенов и знаменосецът на четата Стефан Серткостов. Посрещнати най-радушно, въстаниците побили знамето на площада пред църквата. Свободолюбивите балканджии бързи се отзовали на призива на войводата. Към четата веднага се присъединили около 20 души, предимно младежи. Между тях бил и 56-годишният Ради Тодоров Мухтаров – Дели Ради. След тържественото полагане на клетва в църквата въстаниците били изпратени от цялото село с радост и сълзи на очи към Жеравна. На другия ден поради лошото време четата отново се насочила към Нейково през Драганица, Голяма Дълга и Кадънкория. Нейният път обаче бил вече известен на властта и тя изпратила по дирите на четата голяма потеря. Над селото в м. Криволиците се завързало първото голямо сражение. Четата отбила всички нападения на врага и се изтеглила невредима на запад. Малко по-късно при второ сражение загинал военният ръководител Г. Обретенов. На 9 май загинал и Дели Ради. Четата водила и трето сражение, при което паднали убити още няколко души. При прохода Вратник било последното сражение, където четата била разбита. Загинали Ил. Драгостинов и знаменосецът Ст. Серткостов.

В селото е издигнат паметник на Ради Тодоров Мухтаров (Дели Ради), на който са изписани имената на въстаниците.

Днес китното селце Нейково има цех на текстилния комбинат „8 март“ (Сливен) и дърводелски цех. Развива се овощарството и скотовъдството. Селото е свързано с шосе през Раково със Сливен и през Катунище с Градец. През Жеравна и Градец има редовна автобусна връзка с Котел.