Седянка се кладеше (седенкарска песен)

Седянка се кладеше

Сидянка се кладеше,

сидянка се кладеше,

сидянка се кладеше,

мама на мен думаши: /2/

- Слагай да вичеряме,

слагай да вичеряме,

слагай да вичеряме,

постилай да лягаме... /2/

тематика: любовна;

функционална класификация: трудови (в къщи);

битова функция: на седянка;

изпълнява: Иванка Христова Стефанова, 1931 г. /род Рубето/;

фолклорна област: Североизточна България;

околия: Котел;

място на записа: Нейково;

година на записа: 1967;

записвач: Тодор Джиджев;

начин на записване: магнетофонна лента;

теренни бележки: на вънкашна седянка на дъски - 

в средата ще изкопаем копка и ще накладем огъня.

 

Из Нейково

16 март 2013 г. 

 Снимки: Николай Димитров 

Габърова поляна, Димитър Гундов

ГАБЪРОВА ПОЛЯНА

Че са Хаджия провикна

из ичеренски балкани,

от Габърова поляна...

Народна песен

Дошел съм сякаш не по своя воля,
а спуснат от небето с парашут.
И гледам аз света от птичи полет,
и радвам се на тоя край прочут.
Пред мене се разстила планината
в нетленната си дива красота.
И като бисерни зърна селата
се гушат в гънките ѝ и мълчат.
Оттук се виждат Нейково и Жеруна,
а там зад хребета е мой Градец.
На запад тъне в облаци Чумерна –
ухае на тинтява и равнец.
Оттук е пращал гневно „много здраве“
Хаджи Димитър в тъмна Ичера
до тез, които са народа грабили,
поробен, гладен, гол и без пара.
По Гена шилитарина вестявал е,
че той е тук и остри своя нож.
Сред подлеците страх и ужас всявал е
да нямат мирен час, спокойна нощ.

- Димитър Гундов (1906-1978) - български поет,

преводач и общественик, родом от село Катунище

Из Нейково

Снимки: Николай Димитров
 

Георги грозника (седенкарска песен)

Георги грозника 

Имала мама, гледала
дор девет сина левенти,
десети Георги грозника.
Гергюва мама думаше:
- Махни се, Герге, оттука,
да не ми грозиш дворито
и на дворито синове,
и на синове булките,
и на булките люлките.
Георги си мама думаше:
- Къде мо, мамо, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Гергюва мама дума пак дума:
- Махни се, Герге, оттука!
Георги мама си думаше:
- Я дай ми, мамо, дрехите,
дрехите прешерничките,
дрехите неопраните.
Че му дрехите изхвърли.
Георги се сбогом молеше:
- Аз като оттук изляза,
чумата, Божне, да влезе,
да мори, Божне, да тръшка
деветте сина левенти
и на синовете булките,
и на булките люлките.
Сал тебе, мамо, да остави,
да ходиш от село на село,
за Гергя, Гергя да питаш:
"Къде е Герги, къде е,
къде е Герги грозника?"

Нейково, Котленско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).