Нейково
сряда, 12 октомври 2016 г.
понеделник, 10 октомври 2016 г.
Поминък и население
Околността на Нейково е заета предимно от гори, ниви, ливади и пасища. Поради това в миналото нейковци са се занимавали с дърводобив и обработка на дървен материал, като за тази цел е имало множество механични бичкиджийници по поречието на Нейковска река. Също така по поречието на реката е имало воденици (мелници), бари и тепавици.
Друг основен поминък е земеделието, с което и днес се препитават хората. В миналото е било застъпено скотовъдството. Отглеждали са се големи стада овце. Малко известен факт е, че е имало нейковски овчари, които са отглеждали стадата си в Добруджа. Там овчарите, макар и малко, са имали къшли. Така например в една нейковска песен се пее:
Мари Марийо, Марийке,рекох ти, пак ще ти река: (х2)Ако, Марийке, откажеш, (х2)аз ще забегна, Марийке, (х2)със мойто стадо голямо, (х2)в таз далечна Добруджа...
Често срещано животно в Нейково е било биволът. Някои хора са имали и волове.
***
През Османското владичество населението на Нейково е било изцяло българско, като това се запазва и в по-ново време.
Броят на населението в селото през годините е различен – според преброяванията през 1934 година е имало 1580 души, а през 1946 г. - 1671 души. След 1946 г. населението започва да намалява, като през 2022 г. в Нейково има 202 души.
Има данни, че в миналото е имало множество изселвания и заселвания. Така например 2/3 от населението се изселва в Бесарабия, но не след дълго време една част се завръща. Наследниците на хората, които останали в Бесарабия (днес в някои селища в Молдова и Украйна) и до днес носят фамилиите Нейковчен, Нейковски – като спомен за родното място, откъдето са дошли.
Обществени институции
 |
| В центъра се виждат старата (днес читалището) и новата училищна сграда, а вдясно - църквата "Св. Троица". |
Училище:
Частно килийно училище в селото е имало в началото на XIX век; по-късно е построена едноетажна сграда към черквата; през 1878 г. е построена сграда и е открито начално училище; сградата е запазена. Според данните в Държавен архив, прогимназията е открита през 1921/1922 г. Първоначално не е имало сграда предназначена за нея. Учебните занятия се водили в частни къщи. Това неудобство е траело до 1926 г., когато сграда, предназначена за община, се отстъпва за прогимназия. От учебната 1958/1959 г. учениците от прогимназията започват учебните занятия в сградата на началното училище. Тогава се сливат двете училища в основно училище. Със заповед от 11 апр. 2003 г. на Министерството на образованието и науката се закрива Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий" - с. Нейково. Причините за ликвидирането на училището са спадане броя на учениците в селото под определения минимум, съгласно нормативните документи на министерството.
Потребителна кооперация:
Според данните в Държавен архив, кооперацията е създадена през месец април 1939 година под наименованието Всестранна кооперация "Бъдеще". Създадена е от група по-будни селяни под ръководството на учителя от Котел Сава Донев. Нейна задача е била да подпомага селяните при закупуване на стоки и за целта тя открива магазин. Освен това тя извършва и търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, млекопреработване, билкосъбиране и други. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията обзавежда 5 магазина за промишлени и хранителни стоки, зеленчуци, 2 заведения за обществено хранене и хлебопекарна. От 1 март 1980 година до 30 юни 1991 година кооперацията е била обединена към Районна потребителна кооперация "Георги Сава Раковски" - Котел, а от 1 юли 1991 година кооперацията е самостоятелна единица. На 28 януари 1999 г. е регистрирана фирмата Потребителна кооперация „Бъдеще“ К.
Линк към публикацията за църквата: http://neykovo.blogspot.com/2022/01/blog-post_19.html
Линк към публикацията за читалището: http://neykovo.blogspot.com/2016/10/blog-post.html
Нейково и Априлското въстание
 |
| Паметникът на Дели Ради (1821-1876) |
По време на Априлското въстание през 1876 г. на 7 май четата на Стоил войвода минава през селото и 30 души от Нейково се присъединяват към нея. Един от тях е Ради Тодоров Мухтаров (Дели Ради - 1821-1876). Въстаниците полагат клетва и поп Никола освещава знамето на четата в църквата „Св. Троица“ и тръгват за село Жеравна. Там се присъединяват още въстаници. Четата се насочва към Разбойна, но завалява сняг. Поради лошото време четата пренощува в къшлата на Парун Дойнов при Осеница.
Стоил войвода изпраща няколко момчета от четата за хляб до Нейково, но те биват заловени. През нощта няколко въстаника избягват и биват заловени, а четата е предадена на властта. Четата се насочва към Нейково. Турската власт е по петите им и в местността "Кадънкория" над Нейково пресрещат четата и тя води битка с башибозуци, черкезка конница и редовна турска войска. След това четата води още няколко битки, като се изтегля в западна посока.
Турците започват да преследват Дели Ради, който след като го обезглавяват в местността "Харембунар", прави няколко крачки без глава и пада до един бук. Днес този бук се нарича - Дели-Радевия бук, а местността - Дели-Радева поляна. В село Нейково се намира паметникът на хайдутина Дели Ради, а на бука при поляната е поставена и паметна плоча. Западно от селото на 10 май 1876г. са убити главният апостол на Сливенския революционен окръг Иларион Драгостинов и военният инструктор на окръга Георги Обретенов.
Стоил войвода, начело с няколко четници, на 13 май бива обезглавен при "Сатма чешма" между с. Близнец и с. Бинкос.
 |
| Църквата "Св. Троица" |
Снимки: интернет (неизвестно)
Възникване
Село Нейково е създадено около 1696 г., след разгрома на Второто Търновско въстание (1686). Тръгват бежанци от Велико Търново и град Елена, водени от най-възрастният човек дядо Нейко. Има предание, че дядо Нейко дошъл със семейството си след Чипровското въстание (1688 г.) от Северозападна България и вероятно скитащите се българи от Търновско и Еленско се присъединяват към него. Първо се заселват на малки махали около местностите Миновото, Пазарливец, Клепалото и др., а източно от селото е местността Нейкова поляна, след което махалите се обединяват и основават Нейково. Жителите му го кръстили на дядо Нейко и от там идва името на селото – Нейково.
В местността "Осеница" има няколко надгробни могили, следи от антично селище (намерени са каменни чукове, копия, монети) и останки от няколко средновековни манастира.
Народно читалище "Изгрев" - с.Нейково
По данни на Държавен архив, читалище „Изгрев“ е основано през март 1928 г. от 30 жители на селото, между които учители, служители, земеделци. С неговото създаване започва да се развива художествена самодейност изразена в самодеен театър, танцов състав за народни танци, народен оркестър и други. За различните културно-просветни мероприятия е наемана частна къща. Закупуват се книги за библиотеката и започва раздаването им за четене сред жителите на селото. В края на 1947 г. библиотеката разполага с 620 тома художествена и научно-популярна литература, а към 2005 г. броят надминава 10000 тома. Към читалището се организират художествени колективи: хор, танцов състав, драматичен състав. По инициатива на читалището редовно се организират читателски конференции и обсъждания на художествени книги. От 1985 г. читалището се помещава в старата сграда на училището, основно ремонтирана от кметството. Читалището е самостоятелно юридическо лице от 1 ноември 1997 г.
Днес към читалището своята дейност развива фолклорна група "Синчец".
Абонамент за:
Публикации (Atom)