"Кравай", Стойко Тошкин

    Да ти кажа аз на тебе КАК ПРЕБОРИХ СТРАХА. То беше още в Нейково. Бях дете, не бяха ме пратили още да уча в Котил. Балю беше купил печка. За първи път. Дотогава се греехме все на огнището или на мангал.Тя тази мода беше започнала от болерите. Донасяха те от Немско ли, от Влашко ли кой знае, едни такива излети от желязо печки, прави, кубелии отгоре, да им слагаш дървата изправени. После хвана и еснафлъка, ама де може еснафът да купува такива скъпи работи? Започнаха да ги правят от тенекия, започнаха да продават в чаршията по градищата такива печки-жабки, други пък попско почивало... Та ето стигнаха и до овчерите даже. Затъмняха огнищата, в стаите стана още по-топло, че и по-малко дърва се хабят – умно измислена работа, прогрес значи, ти какво мислиш, родил си се на печка, не знаеш какво е да караш люта зима на огнище, отде ще разбереш каква радост беше за нас тогава, като си купихме една жабичка? Само че в прозореца заигра едно огънче. Видял ли си ти, като мръкне, как от печката, от дупчицата и в прозореца играе едно огънче? Де можех аз тогава да разбера отде иде то? И майка ми ме плашеше с него: „На дяволчето огънчето, на дяволчето огънчето.“

    Една вечер бяха излезли всички от къщи, бяха отишли кой по добитък, кой по друга работа, бях останал сам, нали бях най-малък? Тази вечер майка беше изпрала и беше казала: „Ей, какво хубаво стана сега, като си изперем пешкиря, да го сложим на тръбата да съхне! И ютията да се стопли върху печката, че да огладя дрехите." Тогавашните ютии не бяха като сегашните – да им се слага жар вътре, те бяха направени от едно дебело желязо с дълга дръжка и ги заварявахме в огнището. То майка сложила това опашато желязо на печката, простряла пешкирите на тръбата, излязла. А аз гледам огънчето на дяволчето, хваща ме страх, толкова много ме хваща, че не разбрах как съм взел ютията, та в прозореца. Вън нещо изцърка, огънчето на дяволчето изчезна, но замириса на лошо, в стаята стана студено. Аз стоя до печката като герой. Дойдоха, видяха строшеното стъкло, изгорелите пешкири, нападали на парчета на земята. Що си изпатих тогава зарад този героизъм, що си изпати и майка за изгорелите пешкири!... Но има ли значение това, майка вече не слагаше да суши дрехи на тръбите, а аз... Аз се бях научил да преборвам страха си. Това е важното, като те хване страх, да намериш сили да го пребориш, да намериш сили да замахнеш, да удариш, да победиш. Не намериш ли сили, ти пукната пара не струваш. Ако не бях хвърлил ютията аз, щях да се гуша в къта, щях да рева с цяло гърло и така всяка вечер, когато се появи на дяволчето огънчето.

Откъс из „Кравай“, Стойко Тошкин

_________________

• Котил – по местен изговор

• балю – баща

• мангал – разлат съд за горене на въглища, жарник; преносима печка.