ГАБЪРОВА ПОЛЯНА
Че
са Хаджия провикна
из
ичеренски балкани,
от Габърова поляна...
Народна песен
Дошел съм сякаш не по своя воля,
а спуснат от небето с парашут.
И гледам аз света от птичи полет,
и радвам се на тоя край прочут.
Пред мене се разстила планината
в нетленната си дива красота.
И като бисерни зърна селата
се гушат в гънките ѝ и мълчат.
Оттук се виждат Нейково и Жеруна,
а там зад хребета е мой Градец.
На запад тъне в облаци Чумерна –
ухае на тинтява и равнец.
Оттук е пращал гневно „много здраве“
Хаджи Димитър в тъмна Ичера
до тез, които са народа грабили,
поробен, гладен, гол и без пара.
По Гена шилитарина вестявал е,
че той е тук и остри своя нож.
Сред подлеците страх и ужас всявал е
да нямат мирен час, спокойна нощ.
а спуснат от небето с парашут.
И гледам аз света от птичи полет,
и радвам се на тоя край прочут.
Пред мене се разстила планината
в нетленната си дива красота.
И като бисерни зърна селата
се гушат в гънките ѝ и мълчат.
Оттук се виждат Нейково и Жеруна,
а там зад хребета е мой Градец.
На запад тъне в облаци Чумерна –
ухае на тинтява и равнец.
Оттук е пращал гневно „много здраве“
Хаджи Димитър в тъмна Ичера
до тез, които са народа грабили,
поробен, гладен, гол и без пара.
По Гена шилитарина вестявал е,
че той е тук и остри своя нож.
Сред подлеците страх и ужас всявал е
да нямат мирен час, спокойна нощ.
- Димитър Гундов (1906-1978) - български поет,
преводач и общественик, родом от село Катунище
Няма коментари:
Публикуване на коментар