Откъс из пост в блога bachym.blog.bg:
„–
Откъде си баба? – ме пита една старица в Раково.
–
От Ямбол.
–
Номерът ти – софийски!
–
Познаваш номерата? – наистина ме учуди бабето.
–
Крадат много, бе баба!
–
От хубава бяла Ямбола града, значи? Не
съм ходила там, то далече! Но баща ми ми е разправял за Ямбол!
–
Аз съм от Ко... от Нейково съм! Живея в Ямбол, но съм от Нейково!
–
Че от кои си?
–
Димитър Бъчваров беше дядо ми.
–
От Бъчоварята, тъй кажи! Дядо ти беше хороводеца на селото – усмихва се бабока.
– Чувал съм, викам
си на акъла, но внука му е с два леви крака! Е, брат ми е по танците, той го е
наследил танцуването. Аз всичко останало!
–
При някой ли отиваш? – пита на изпроводяк бабата.
–
Никой не е останал там от роднините. Двайсет години не съм ходил в Нейково! А там
пораснах. Там са минали първите ми седем години. Пада се „пристърни”, не е на
път селото. Нейковци сме дошли от другаде и сме се заселили встрани от пътя.
Различни сме от околните села. Може да се възстанови историята колкото и
безнадеждно да изглежда. Има ли смисъл? Аз вече съм разказал на децата
Историята на Нейково. Дошли от Чипровския край, след погрома на Въстанието 1688
г. Красиви хора с красиви души, със светли „нейковски” очи, като на баща им! Имало
рижи сред тях луничави, саксонци?! Е, това
ми го казаха в Жеравна, не съм си го
измислил аз!“
Коментар под пост в същия блог:
„Хората
от селото се отличавали от околните села. И като говор и като особеност на
църквата. За нейковци околните казват само добри думи дори със завист, но с
одобрение. Сплотени и задружни работливи без прелюбодеяния :) и крамоли. Там е
осветено знамето на четата на Стоил Войвода през Априлското въстание. Има
сведения пръснати с хората и из документи, че са дошли от Чипровци, когато
разбиват Чипровското въстание. Още приказват хората, а и аз си спомням имаше
рижави нейковци със саксонска кръв от рударите саксонци в Чипровци :)“
Няма коментари:
Публикуване на коментар